Съдебната власт осъществява една типична дейност, която е непозната за останалите две власти. Това е правораздаването като главно направление на съдебната фукция. Правораздаването е съдебно правоприлагане, при което се посочва какви са правните последици при решаването на един спор по повод на едно нарушено или спорно право. Правораздаването в тесния смисъл на думата, което намираз израз в заключителния акт, издаден от съдебния орган. В широкия смисъл на думата правораздаване обхваща всички актове на съда – тези по хода на делото или такива, които представляват произнасяне по допълнителни спорове. Правораздаването не е само произнасяне по един спор, но и произнасяне изобщо по един правен въпрос посредством компетентното място на независимя съд. Правораздаването винаги се основава на позитивното право и чрез съдебния акт прилага това право. При гражданското съдопроизводство съдът посочва кому принадлежи правото, а в наказателния процес какви следва да бъдат правните последици от повдигнатото срещу дадено лице обвинение. Следователно характеристиката на правораздаването може да се разпростре в няколко насоки: На първо място правораздаването е държавна функция и като такава е основно съдържание от дейността на съда. На второ място правораздаването е и компетентност – т.е. съвкупност от права и задължения, необходими за осъществяването на неговата функция. Отказът от правораздаване е недопустим и затова говорим не само за правомощие на съда да правораздава, но и за негово задължение. На трето място правораздаването е и правоприлагане. Съществува административно и съдебно правоприлагане. Като съдебно правоприлагане правораздаването се регулира от процесуалните норми на съдебното производство.
Правораздаването е публична дейност. Недопустимо е да има частно правораздаване. То се извършва само и единствено от оторизирани държавни органи, на които правният ред осигурява независимост и самостоятелност.
Правораздаването не може да се квалифицира като механизъм. Съдебното производство е механизъм, а правораздаването слага край на едно производство, като се произнася по същество на спора, който е предмет на съдебното производство.
Правораздаването се осъществява винаги след сезиране на съда, то никога не е в резултат на собствено инициатива на държавния орган. Сезирането на съда от страна на заинтересования субект е оправо-мощаване на съда, конретно възлагане на правомощия да разреши един спор и така да се сложи край на един конфликт. Съдебната власт излага решението си винаги след съответното оправомощаване от посочени в закона правни субекти. Правораздаването е реализация на генералните правни предписания върху конкретните фактически положения… Правораздаването е и преценка, която съдът извършва на базата на събрания доказателствен материал. При правораздаването съдът извършва конретно тълкуване – по повод на конретен фактически спор и правната норма се тълкува през призмата и за нуждите на този спор.
Освен правораздаване се използува и понятието правосъдие. Бихме могли да открием известни нюанси на различия между двете понятия, макар че по принцип правораздаването е правосъдие. Все пак правосъдието е едно по-общо определение, докато правораздаването – едно по-конкретна дейност. Правосъдието е извършване на съдопроизводството чрез правораздавателната дейност на съдилищата. Правосъдието обхваща правораздаването, то е организация на правораздавателната функция на всички съдилища. Към правосъдието принадлежат правораздаването и съдебното изпълнение. Правосъдието показва начина, по който функционират правораздавателните, т.е. съдебните органи. Правосъдеито е формата, в която съществува правораздаванието. Правосъдието е едно по-държавновластническо понятие, то е средство за изразяване на държавната воля, но и средство за сдържане на държавната власт, за придаване на умереност на държавната власт. Всъщност правораздаването е по-първичното понятие, то е предпоставка за правосъдието.
Правосъдието също предполага справедливост. Доброто правосъдие е справедливото правосъдие. Във функционален смисъл няма разлика между правосъдие и правораздаване. Разликата се проявява на организационно ниво. Затова в структурата на правосъдието понякога се включват органи, които не са правораздавателни – примерно прокуратурата. Има държави, чиято конституционна уредба предвижа в системата на правосъдието да се включват и други институции извън съдебните. По този начин длъжностите на министър на правосъдието и на главен прокурор са концентрирани в едно и също лице. При всички случаи правосъдието винаги предполага правораздаване.
Всички съдебни органи, т.е. всички органи, които правораздават, образуват съдебната власт. Последната не е само механичен сбор на съдебните органи, но и връзките и взаимоотношенията, които същестува между тях. Правосъдието е също средство за управление на държавата, то е държавно-властническа функция. Правосъдието, правораздаването и съдебната власт показват връзката между правото и държавата, между правото и властта изобщо, между справедливостта и правото. Съдебната власт е държавен израз и държавна санцкия на всяко демократично общество.
Правна Академия 